Компютърна помощ

сряда, 1 юни 2016 г.

Античен комплекс "Сердика"




"В краката на Властта"




"Ларгото"




Църква и Джамия на една улица в София

Църква и Джамия на бул. 'Мария Луиза"  в София.


Храм 'Света Петка Самарджийска" в София


В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий.

сряда, 25 май 2016 г.

Софийски истории: Всички сме смърттни на улицата



Един човек няма да се прибере за вечера, един  дядо няма да ви ди повече внуците си, една жена няма да види любимият си, а едно дете няма да види вече съучениците си. Защо ли…?
Защото лежи на пешеходната пътека, завит с черен наялон! Само преди минута бе имал фатална среща със смъртта, която го дари с безпощадна целувка отнела последният му дъх живот!
Красиво, но истината е друга. Човека беше блъснат от кола…, която бързаше да мине преди него, а лошото е, че мина през него. Сега човека си лежеше там необезпокояван  от зяпащите хора, от сирената на полицейската кола, нито от съжалителните викове на шофьора: „Какво направих, Боже!”

Един човек няма да се прибере….

НА УЛИЦАТА ВСИЧКИ СМЕ СМЪРТНИ! НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ТОВА!

Софийски историй: Бутилките в задният ми двор



От известно време всяка сутри, когато търпеливо чакам кафеварката да изфучи, гледам замислено как бутилките от алкохол в задният ми двор стремително нарастват. Първоначално бяха само десетина бутилки разпръснати доста артистично. И тогава реших, че е възрастният художник, който живее на тавана. Вярно! Човекът е творец и има нужда от вдъхновение , но като се разминавам с него по стълбите почвам да си мисля, че не прилича на човек, който ще се вдъхновява с „мастика” , а и изглежда интелигентен.Просто му личи, че годините прекарани в чужбина са повлиали на „родният му манталитет”. Да сега вече знам, че този художник не би се вдъхновявал с хвърляне на бутилки от прозореца  и то без да се чупят.
Затова продължавам да се питам откъде се вземат тези бутилки? 
Дойдоха ми страховито налудничеви идей, че в задният ми двор всяка вечер се настанява бездомен клошар. Топли с алкохола от бутилките само, че няма никакъви признаци за човешко присъствие, а и как  влиза, като единственият вход към задният двор постоянно е заключен. А и не мисля, че мастиката е удачен алкохол за топлене, все пак е зима и температурите са минусови. 
Тогава от къде се вземат тези бутилки?
Както всяка сутрин се подпирам на прозореца гледащ към задният ми двор в очакване на фученето на кафеварката. Навън е мрачно и ветровито, а погледа ми е привлечен от пликче, което вятъра върти в кръг, между бутилките, които вече са над двайсет.  Погледа ми е привлечен и от светлина от лампа полу приктита от щори.
„М-м, да! Те са... Как не се сетих!? Хората от офисът отсреща! Елементарно Лотцън, елементарно!”
Та на тях им е най-лесно да отворят прозореца и да се отърватот бутилките без алкохол. А и така никой от службата няма да ги заподозре, че пият в работно време. Ако изхвърлят бутилките в кошчето в офиса, чистачката ще рабере. Или ако се понесат да си ходят от офиса с плик пълен с потропващи „на празно” бутики и с още „по-бодра крачка”ще бъде много забележително. Нали! За това тези работещи хора се отървават отпрегрешението си всеки път, като свърши „пиенето” , като отварят прозореца и изхвърлят не нужното. Ако съдя по прогресивното нарастване на празните бутилки, мога данаправя извода:
„Много се пие в този град, малко се работи!”
Кафето ми е готово! Дали да не си сипя няколко капки коняк?
....М-м .... Не! Аз не съм като тях!

Набор на текст