неделя, 22 март 2015 г.

Залезът и Париж

Автор:Джейн
Когато си се скитал цял следобед по парижките улици. Надничал си зад всеки ъгъл с почти детинско любопитство, започваш да вярваш, че във въздуха витае съвършенство. И абсолютно нищо не би могло да направи този ден още по- прекрасен.
Точно в този момент се случва истинско вълшебство.
Слънцето залязва над Париж.
Посрещнахме залеза в Градините на Тюйлери. Централен, голям и красив парк в близост до Лувъра. Последните слънчеви лъчи разиграваха изящен спектакъл, а по алеите на парка властваше хармония. Хора се разхождаха, разменяха си обещания и влюбени погледи. Деца тичаха, туристи, въоръжени с всевъзможна снимачна техника, опитваха да уловят мига. И точно в средата на тази динамична картина един възрастен мъж хранеше ято птички с парченца хляб.
Спрях се за миг. Имаше нещо, което не пасваше съвсем или по-точно казано имаше нещо, което липсваше. Отне ми може би близо минута да открия, какво точно не бе наред.
Бях заобиколена от стотици хора, а в парка бе тихо. Някакво странно спокойствие придружаваше залеза. Сякаш всички се бяха събрали да изпратят в тишина последните слънчеви мигове за деня...
Ако щастието можеше да се консервира, вероятно щеше да изглежда така :)))
След края на слънчевия спектакъл. Париж ни поднесе нова изненада. С настъпването на нощта градът смени одеждите си и всяка сграда бе окъпана в красиви светлини.
Планът за вечерта беше прост. Разходка до Notre-Dame de Paris, а после посрещане на новата годината пред Айфеловата кула. Като цяло един турист в Париж се нуждае само от три неща:
    1.Добра карта на града.
    2.Удобни обувки.
    3.План на метрото ( в случай, че пропуснете точка 2 или пък ви се наложи да се придвижите бързо из града).
На 31.12. общественият транспорт е безплатен от 17 часа до малките часове на другия ден. Този факт разбира се спомогна за осъществяването на плана ни и ни позволи да видим възможно най-много от града за кратко време.
И защото животът наподобява въртележка в лунапарка, всеки край е и ново начало. Така краят на вълшебното пътешествие се превърна в началото на новата година.
В полунощ хиляди хора бяха излезли по улиците на града. А вместо шумна заря, имаше лазарно шоу. Оказа се, че Нова година може да бъде вълнуващ и красив празник без фойерверки, дим и силна музика.
Всичко, което му трябва на човек е мъничко любов и  мъничко от магията на Париж...


Можете да прочетете още интересни истории и още много снимки, като посетите блога на авторката:

неделя, 15 март 2015 г.

Париж

Автор: Джейн
Един закъснял разказ за възможно най - вълшебния коледен подарък... 

 26.12.2014. Първа съвместна Коледа. 
Вълнението на празничните дни е премесено с наивно нетърпение и лека форма на нервност. Дали той ще хареса подаръка ми?! А какво ли е намислил той?! Дънки или рокля за празничния обяд... и така нататък и така нататък. 

А после и самата размяна на подаръци. Моят подарък бива посрещнат с радост и благодарност. Мисията изпълнена, аз съм на седмото небе и вече спокойна разопаковам малък пакет. Секунди по-късно по лицето ми се спускат сълзи на радост. Той ми бе подарил Париж.


31.12.2014

Пътуваното ни започна рано сутринта. Еднодневна романтична екскурзия за двама. В компанията на един не чак до там романтичен автобус и още двадесетина влюбени. Както винаги при подобни пътувания не липсваха схващания на любопитни места, сън в интересни пози и не чак до там вълнуващи разговори, водени на висок глас от съседните седалки. Неудобствата не бяха обаче от особено значение, защото с всеки изминат километър се приближавах все по-близо до сбъдването на една мечта.
Ранният следобед автобусът паркира на една малка, паралелна на Шанз-Елизе, уличка.
За наша най-голяма изненада зимата бе останала зад гърба ни. Франция ни посрещна с ясно небе и гальовно слънце.
Първите няколко минути цялото ми същество бе в плен на неописуема емоционална вихрушка. Вълнението издигаше гласът ми до плашещи висини. Лицето ми бе скрито зад широка усмивка. Погледът ми жадно попиваше впечатления, а краката ми нервно тъпчеха на едно място в очакване да се разходят по парижките улици.
Само половин час по-късно първоначалната еуфория отстъпи място на кротко щастие. Вече можех да дишам свободно, да се насладя на всеки един миг и да се слея с града.
Казват, че Париж е градът на любовта... Истината, обаче е още по-проста. В Париж обикновените неща се превръщат във вълшебство. 
Разходка ръка за ръка с любимия човек е вълнуващо приключение. Да се изгубиш някъде в малките странични улички, само за да зърнеш възрастна дама с тъмно синьо палто, грижливо направена прическа и франзела под ръка. 
Да завиеш зад следващия ъгъл и пред очите ти да изскочи Айфеловата кула... Това е Париж.
Можете да прочетете още интересни истории и още много снимки, като посетите блога на авторката: