четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Католическа църква Свети Йосив - София




Свети Йосиф“ е християнска църква, един от най-големите римокатолически храмове в България. Той се намира в София и е съкатедрала на Софийско-пловдивската епархия заедно с пловдивската църква „Свети Лудвиг“.
Основите на католически храм в София са поставени преди Освобожденито, но сградата е завършена през 1880 г. Тогавашният енорийски комплекс включва църква, манастир за отците-капуцини, училище и концертна зала.
Църквата е напълно довършена през 1889 г. През лятото на 1896 г., цар Фердинанд I присъства заедно с княгинята и целия дипломатически корпус при освещаването ѝ от епископ Роберто Менини.
Бъдещият епископ Иван Романов започва своите свещенодействия като помошник-еронист в храма от 1901 г. до 1905 г. Епископското му ръкополагане е извършено също в храма на 4 октомври 1942 г.

На 30 март 1944 г. сградата е ударена с пряко попадение и разрушена при една от англо-американските бомбардировки над София. Създадена е Фондация „Свети Йосиф“, която започва да събира средства за възстановяване на енорийския храм. На 5 ноември 1944 г. епископ Иван Романов освещава салона „Свети Франциск“ – единствената част от комплекса, запазена след бомбардировките – като временен молитвен дом на столичната западнообредна енория. Концертната зала е използвана за служби в продължание на повече от 60 години. Енорийският дом на свещениците, с изключение на малка площ, е национализиран от държавата.

На 25 май 2002 г. по време на апостолическо поклонничество на папа Йоан Павел II в България, той полага основния камък на нова катедрала на същото място, където е била старата. Строежът на новия храм е подпомогнат от финансовите помощи на католици от целия свят. Строежът продължава в периода 2002 – 2006, с известни прекъсвания. Проектът е на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев.
След като новата сграда на катедралата е завършена, тя е осветена от държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано на 21 май 2006 г. Присъстват вярващи от всички католически епархии в България, представители на другите изповедания и официалната власт в България, и много посланици от католически страни.
Източник:

четвъртък, 4 май 2017 г.

Версайският дворец



Версайският дворец е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите крале в историята – Луи XIV. Още от дете Луи XIII е запленен от тази, тогава обрасла с храсталаци местност в близост до столицата. Той избира малко възвишение с вятърна мелница на върха в старото село Версай. На запад неголямата долина всъщност е безплодна местност, напоявана от потоците на платото Сатори, осеяна с храсталаци, дървета и блата. Тя обаче граничи с гъсти гори и е много богата на най-различни видове дивеч. Запален ловец, Луи XIII поръчва да бъде изграден скромен павилион, който се разширява, и след 1630 г. се превръща в малък замък, където кралят намира покой и усамотение.
Първоначално младият Луи XIV използва Версай като допълнение към основната си резиденция в Сен Жермен ан Ле. Стремежът да затвърди едноличната си власт свързва и избора на местата, където да устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младия крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи – оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Скулптурните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър.

До този момент суверенът почти не правил промени по замъка. Само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра – единствено достоен да го прославя, но Луи XIV е отправил поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимостта и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през 1668 г. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През 1678 г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект проектира галерията с огледалата.
У Луи XIV постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май 1682 г. това става факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата за министрите, помещенията за обслужващия персонал и конюшните. Параклисът е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Построеният по заповед на краля Лебедов фонтан бил основно променен през 1671 г. и се превърнал във Фонтана на Аполон. На него богът седи в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. Скулптурната композиция е от олово със златно покритие. От онова време са запазени описанията на празненства, при които пълнели с вино езерата, включително и това, в което плавали действащи макети на 17 известни от историята кораби. 

Паркът, разположен върху 101 хектара, е забележителен с множеството си фонтани, със скулптурните творби на Ф. Жирардон и др. За 1400-те водни съоръжения в целия комплекс, украсени с 400 скулптури, били изхарчени огромни средства.
След смъртта на Луи XIV през 1715 г. наследникът му възлага на архитект Жак-Анж Габриел да надстрои в северното крило разкошен придворен оперен театър с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на овалната зала с приказна акустика и позлатени резби е от трицветен мрамор. За съжаление използвали я само в изключителни случаи, защото се осветявала от 10 000 свещи в 14 кристални полилея – съкрушителен лукс за държавната хазна.
Кралят Слънце имал в двореца си Огледална галерия, дълга 73 и висока 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай, се минава през Залата на мира или Залата на войната.
Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.
Източник:  Уикипедия, свободната енциклопедия