От известно време всяка сутри, когато търпеливо чакам
кафеварката да изфучи, гледам замислено как бутилките от алкохол в задният ми
двор стремително нарастват. Първоначално бяха само десетина бутилки разпръснати
доста артистично. И тогава реших, че е възрастният художник, който живее на
тавана. Вярно! Човекът е творец и има нужда от вдъхновение , но като се
разминавам с него по стълбите почвам да си мисля, че не прилича на човек, който
ще се вдъхновява с „мастика” , а и изглежда интелигентен.Просто му личи, че
годините прекарани в чужбина са повлиали на „родният му манталитет”. Да сега
вече знам, че този художник не би се вдъхновявал с хвърляне на бутилки от
прозореца и то без да се чупят.
Затова продължавам да се питам откъде се вземат тези
бутилки?
Дойдоха ми страховито налудничеви идей, че в задният ми двор
всяка вечер се настанява бездомен клошар. Топли с алкохола от бутилките само,
че няма никакъви признаци за човешко присъствие, а и как влиза, като единственият вход към задният двор
постоянно е заключен. А и не мисля, че мастиката е удачен алкохол за топлене,
все пак е зима и температурите са минусови.
Тогава от къде се вземат тези бутилки?
Както всяка сутрин се подпирам на прозореца гледащ към
задният ми двор в очакване на фученето на кафеварката. Навън е мрачно и
ветровито, а погледа ми е привлечен от пликче, което вятъра върти в кръг, между
бутилките, които вече са над двайсет.
Погледа ми е привлечен и от светлина от лампа полу приктита от щори.
„М-м, да! Те са... Как не се сетих!? Хората от офисът
отсреща! Елементарно Лотцън, елементарно!”
Та на тях им е най-лесно да отворят прозореца и да се
отърватот бутилките без алкохол. А и така никой от службата няма да ги
заподозре, че пият в работно време. Ако изхвърлят бутилките в кошчето в офиса,
чистачката ще рабере. Или ако се понесат да си ходят от офиса с плик пълен с
потропващи „на празно” бутики и с още „по-бодра крачка”ще бъде много
забележително. Нали! За това тези работещи хора се отървават отпрегрешението си
всеки път, като свърши „пиенето” , като отварят прозореца и изхвърлят не
нужното. Ако съдя по прогресивното нарастване на празните бутилки, мога
данаправя извода:
„Много се пие в този град, малко се работи!”
Кафето ми е готово! Дали да не си сипя няколко капки коняк?
....М-м .... Не! Аз не съм като тях!
