Село Заселе

"Вазова екопътека" с.Заселе

"Вазовата екопътека" с начало с.Заселе ни води до най-горната част на водопада "Скакля".

Водопад „Скакля“, гара Бов

2. Водопадът „Скакля”, наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор, е висок около 120 м.  Водите му „скачат” в три,  каскадно разположени скока, най-високият от които достига 85 метра. Падащата от такава височина вода създава невероятно красива гледка. През зимата водопадът замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено катерене в България. Дъното на долината на река Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец.  По стръмните варовикови скали е прокарана туристическа пътека, на моменти доста екстремна и трудна за обикновенни не подготвени туристи, но с внимание може да се премине. Достигнете ли до терасата към горната част на водопада се разкрива гледка която си заслужава, стига да не ви е страх от високото.

Вече достигнали най-горната част на водопада следва за мен най-екстремното прживяване:

3. Стръмно спускане по стълби които трудно се откриват сред финния пясък от скалата. Но вярвайте ми това спускане само изглежда страшно, преодолява се. Затова е хубаво да имате водач който вече е преминавал и е наясно със стръмните места и преминаването от другата страна на водопада към с. Заселе.

Изгледи от село гара Бов

 

 

Бовски манастир "Св. Архангел Михаил"

Бовският манастир "Свети архангел Михаил" се намира на около 1,5 км източно от гара Бов,скътан в една долчинка,от дясната страна на река Трескавец,в местността Манастира.До манастирчето се стига,като от гарата се тръгне по пътя за село Бов,при първия голям завой се отклонява по черен път ,в дясно.От там се поема на изток,покрай реката,и след около 1 км се завива в ляво,където новонаправения горски път води точно до мястото.За препоръчване е да се използва високопроходима кола,в противен случай около 20 минути пеша-една приятна разходка.

Не се знае кога е основан манастирът,но според преданията това е било преди падането на България под турско робство.В последствие е бил разоряван и съграждан многократно.В местността ,където е разположен старинният манастир са открити и следи от старо селище.

Този манастир е бил един от много богатите. Целият югозападен склон на вр. Колибища, Варището, Лозището, Требеш, Кузлица и Мезгьовица са били заети от манастирски имоти. По време на вълненията в София и Софийско през 1737 г. село Бов не е останало чуждо на борбата против османските нашественици. Тогава турците нападнали селото. Много бовчани се скрили в манастира, но и там ги намерили. Турците опожарили манастира и избили всички монаси и намерилите там убежище хора. По-късно манастирът бил възстановен като параклис, но турците отново го нападнали по време на руско-турската война от 1806-1812 г.Иванка Колева Барутчийска /1820—1924 г./ е разправяла на внука си Пешо Николов, че си спомня полуразрушената сграда на манастира. Гредоредът на покрива бил все още запазен, но впоследствие при проливни дъждове цялата сграда била засипана от пороища и съборена.

Днес от тази обител са останали незначителни части от манастирската църква.Добре се личат очертанията на източната й стена-апсидата.Пред храма е поставен,незнайно кога, стар каменен оброчен кръст,с надпис споменаващ Св.арх.Михаил.В средата на стария храм е изградено малко параклисче с носеща-ламаринена конструкция.

Понастоящем кметството разработва проект за възобновяването на обителта,прокаран е нов път,разчистен е терена около черквата.Това място ще се включи като една от многото дестинации в района на гара Бов и село Бов.

Използвана литература:

1.Петков,Илия, Страници за историческото развитие на село Бов

Източник: https://svetimesta.com/

Снимки: Лъчо

Свързани статии:

Изгледи от село гара Бов

„Вазова“ екопътека, с.Гара Бов

Водопад „Скакля“, с.Заселе