Св.св. Кирик и Юлита в гр. Банкя

Още снимки на Банкя от Лъчо

Още снимки на Банкя от Лъчо 2 част

Банкя

Манастир "Св.Мина" в квартал Бенковски в София

Панорамни снимки на град Своге

Еко пътека "Трите бора" в град Своге

Пътешествие до Балтийско море

Автор: Джейн / Страсти под звездите

Едно бягство от реалността. 

Началото на Септември избягахме за седмица от ежедневието. Далеч от големия град, стреса, плановете и звънящите телефони.

Седем дни високи температури, куфар пълен с летни дрехи и едно море. Какво му трябва повече на човек?!

Както винаги разгледахме и вълнуващи градове като Lübeck и Kiel. Но за тях някой друг път.

Сега искам да ви разкажа за магията на споделените залези и морската безкрайност. Край морето времето се движи по различен начин. Стрелките на часовника забавят ход, а дните преливат тихо един в друг.

Безкрайна синева и зелени равнини, които плавно преминават в пясъчни дюни - ето така изглежда края на света. Едно спокойно и тайно място. Където няма какво друго да се прави освен да седнеш на един камък и да послушаш разказите на морето.

Балтийско море се различава изключително много от Северно море, ако всички наоколо не говореха немски, нямаше да повярвам, че съм в Германия. Северно море е мрачно и някак самотно. Във всеки случай също вълнуващо и интересно, но по един съвсем различен начин. Там приливите и отливите се мерят в километри, така че при отлив морето просто изчезва и с малко повече късмет човек може да стигне пеша до близките острови. Докато Балтийско море ме спечели с дългите пясъчни ивици и кристално синята вода.

Както на всяко друго място в Германия и тук не липсваха типичните организираност и ред. За мой голям ужас дори достъпът до плажа изисква такса. Когато съзря съответните обяснителни табели моята романтична натура бе обидена от тази цинична законност. Що за човек ще наложи такса за плаж? Впоследствие обаче съзрях, че това всъщност е една много хитра идея. Има няколко различни ценови категории: летен и зимен сезон, часове (следобед на половин цена) и т.н. Вечер и рано сутрин достъпът до плажа е безплатен. Таксите се плащат на място, ако човек е дошъл само за ден на плаж. А като гост на хотел в някой от курортите плащаш курортната такса в хотела и получаваш карта, с която имаш неограничен достъп до плажа.

Първоначалното ми възмущение бе обаче бързо заменено от възхищение. Парите от тези такси не само, че веднага се усвояват, но и по-изключително смислени начини. Плажът се чисти всяка вечер. На всеки триста метра има чисти тоалетни, а понякога дори съблекални с душове. Плажната ивица е опасана от дървени мостове, където човек спокойно може да се разхожда. Има специални плажове за кучета, игрища за волейбол, детски площадки на път и под път. И така на татък и така на татък...

Друга немска особеност, която също се оказа изключително полезна е така наречения Strandkorb. В буквален превод: плажен кош. Човек може да си наеме подобен кош за ден или пък седмица. Кошът представлява пейка за двама с покрив и място за крака, която се заключва с решетка. С няколко думи: малка плетена плажна къщичка. Влюбих се в тези кошове. Където човек може да си седи удобно и да си чете книга без между страниците да скърца пясък. Освен това кошът е лесно подвижен и човек винаги може да го завърти в определена посока в зависимост от положението на слънцето.

Като оставим на страна тези практически и икономически наблюдения. Чисто емоционално Балтийско море си остава едно романтично място с незабравими залези. Вкусна риба, много чайки, дълги разходки и красиви спомени.

В опита си да избягам от реалността, открих края на света такъв, какъвто винаги съм си го представяла. Едно тихо място, изпълнено с романтична самота. Където шумът от вълните и виковете на чайките се сливат и понасят към бреговете на безвремието.

Античен комплекс "Сердика"

"В краката на Властта"

"Ларгото"

Църква и Джамия на една улица в София

Църква и Джамия на бул. 'Мария Луиза"  в София.

Храм 'Света Петка Самарджийска" в София

В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий.

Софийски истории: Всички сме смърттни на улицата

Един човек няма да се прибере за вечера, един  дядо няма да ви ди повече внуците си, една жена няма да види любимият си, а едно дете няма да види вече съучениците си. Защо ли…?

Защото лежи на пешеходната пътека, завит с черен наялон! Само преди минута бе имал фатална среща със смъртта, която го дари с безпощадна целувка отнела последният му дъх живот!

Красиво, но истината е друга. Човека беше блъснат от кола…, която бързаше да мине преди него, а лошото е, че мина през него. Сега човека си лежеше там необезпокояван  от зяпащите хора, от сирената на полицейската кола, нито от съжалителните викове на шофьора: „Какво направих, Боже!”

Един човек няма да се прибере….

НА УЛИЦАТА ВСИЧКИ СМЕ СМЪРТНИ! НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ТОВА!

Софийски историй: Бутилките в задният ми двор

От известно време всяка сутри, когато търпеливо чакам кафеварката да изфучи, гледам замислено как бутилките от алкохол в задният ми двор стремително нарастват. Първоначално бяха само десетина бутилки разпръснати доста артистично. И тогава реших, че е възрастният художник, който живее на тавана. Вярно! Човекът е творец и има нужда от вдъхновение , но като се разминавам с него по стълбите почвам да си мисля, че не прилича на човек, който ще се вдъхновява с „мастика” , а и изглежда интелигентен.Просто му личи, че годините прекарани в чужбина са повлиали на „родният му манталитет”. Да сега вече знам, че този художник не би се вдъхновявал с хвърляне на бутилки от прозореца  и то без да се чупят.

Затова продължавам да се питам откъде се вземат тези бутилки? 

Дойдоха ми страховито налудничеви идей, че в задният ми двор всяка вечер се настанява бездомен клошар. Топли с алкохола от бутилките само, че няма никакъви признаци за човешко присъствие, а и как  влиза, като единственият вход към задният двор постоянно е заключен. А и не мисля, че мастиката е удачен алкохол за топлене, все пак е зима и температурите са минусови. 

Тогава от къде се вземат тези бутилки?

Както всяка сутрин се подпирам на прозореца гледащ към задният ми двор в очакване на фученето на кафеварката. Навън е мрачно и ветровито, а погледа ми е привлечен от пликче, което вятъра върти в кръг, между бутилките, които вече са над двайсет.  Погледа ми е привлечен и от светлина от лампа полу приктита от щори.

„М-м, да! Те са... Как не се сетих!? Хората от офисът отсреща! Елементарно Лотцън, елементарно!”

Та на тях им е най-лесно да отворят прозореца и да се отърватот бутилките без алкохол. А и така никой от службата няма да ги заподозре, че пият в работно време. Ако изхвърлят бутилките в кошчето в офиса, чистачката ще рабере. Или ако се понесат да си ходят от офиса с плик пълен с потропващи „на празно” бутики и с още „по-бодра крачка”ще бъде много забележително. Нали! За това тези работещи хора се отървават отпрегрешението си всеки път, като свърши „пиенето” , като отварят прозореца и изхвърлят не нужното. Ако съдя по прогресивното нарастване на празните бутилки, мога данаправя извода:

„Много се пие в този град, малко се работи!”

Кафето ми е готово! Дали да не си сипя няколко капки коняк?

....М-м .... Не! Аз не съм като тях!

Военни машини и танкове в центъра на София

Парад в центъра на София

Сиатъл

Сиатъл е с население около 500 000 души. Топографията на Сиатъл е хълмиста. Градът е разположен на няколко хълма. В града има над 5540 акра паркови площи. Изцяло слънчевите дни в  Сиатъл са средно 71 дни в годината, като повечето от тях са в периода между май и септември. В периода между октомври и април, времето в Сиатъл  е облачно или частично облачно шест от всеки седем дни. Климатът в Сиатъл обикновено се описва като океански или умерен морски, с хладни, влажни зими и топло, сравнително сухо лято. Сиатъл преживява най-тежките си валежи през месеците ноември, декември и януари, получавайки приблизително половината от годишния си валежи (по обем) през този период. Средно годишен снеговалеж е 6,8 инча (17,3 см), но тежък сняг е рядкост.

Икономика

Икономиката в Сиатъл се задвижва от комбинация от по-старите индустриални фирми, и "новата икономика" Интернет и технологични компании, услуги, дизайн и чисти технологични компании. Брутния продукт на града е 231 милиарда щатски долара през 2010 г., което го прави 11 най-голям по икономика в Съединените щати. Пристанището на Сиатъл, както и Seattle Tacoma International Airport, са основни портали за търговия с Азия и круизи в Аляска. Въпреки, че е бил засегнат от Голямата рецесия, Сиатъл е запазил сравнително силна икономика, и остава лоното за започване на дейността на предприятия, особено в зелено строителство и чисти технологии.

Много големи фирми доминират на бизнес пейзажа. Четири фирми за 2013 от Fortune 500 списъка на най-големите компании на САЩ, на базата на общите приходи, са със седалище в Сиатъл: Internet търговия на дребно Amazon.com, кафе верига Starbucks, универсален магазин Nordstrom, и спедитор Expeditors International. Още  500 компани и популярни фирми се намират в близост до Сиятъл:. Warehouse club; веригата Costco, Microsoft  се намира в Редмънд. Weyerhaeuser е базирана в Federal Way. Белвю е дом на производител на камиони Paccar.  Други по-големи фирми в района включват Nintendo  в Redmond, T-Mobile САЩ в Bellevue, Expedia Inc. в Bellevue и Providence Health & Service.

Градът е известен с високата консумация на кафе; кафе фирми, основани или базирани в Сиатъл включват Starbucks, Best Coffee Сиатъл и др.  Има и много успешни независими занаятчии, специализирани в еспресо, печене на кафе и кафенета.

Преди да се премести в Чикаго, Boeing  е най-голямата компания, базирана в Сиатъл. Най-големите им отдели все още са в Рентън, а компанията има големи производствени бази за самолети тук, така че остава най-големият частен работодател в район на Сиатъл.

Култура

От 1869 до 1982 г., Сиатъл е бил известен като "Царският град" текущия официален псевдоним е "Изумруденият град", в резултат на конкурс, който се е провел през 1981 г.; позовава се на буйните вечнозелени гори в района. Сиатъл е известен също неформално като "Вход в Аляска" за това, че е най-близкият голям град в САЩ до Аляска, "Rain City" за честа си облачно и дъждовно време, и "Jet City" от местното влияние на Boeing. В града има два официални лозунги или девизи: "градът на цветята", предназначени за насърчаване на засаждане на цветя за разкрасяване на града, и "Градът на добра воля”.

Сценичните изкуства

Сиатъл е регионален център за сценични изкуства в продължение на много години. Вековният Сиатълският симфоничен оркестър е сред най-записваните.  The Seattle opera; и Pacific Northwest Ballet.  The Seattle Youth symphony orchestra; (SYSO) е най-големата симфонична младежка организация в Съединените щати. Градът може да се похвали с летни  и зимни камерни музикални фестивали.

Сиатъл има "около 100" театрални  дружества  и  може е би на второ място след Ню Йорк по броя на капиталовите театри.

Сиатъл се смята за основател на гръндж музиката, която е произвела артисти като Nirvana, Soundgarden, Alice In Chains, Pearl Jam, и Mudhoney, всички от които достигат до международната публика в началото на 1990. Градът е дом на толкова разнообразни артисти като авангардните джаз музиканти Bill Frisell и Уейн Хорвиц, джаз музиканта  Glen Crytzer, хип хоп изпълнители Sir Mix-A-Lot, Macklemore, Scholars и Shabazz Дворци, джаз саксофониста Kenny G, класически рок изпълнители Queensryche , Harvey Danger , Modest Mouse, Death Cab for Cutie и Fleet Foxes. Рок музиканти като Джими Хендрикс, Duff McKagan и Ники Сикс прекараха годините си в Сиатъл.

Туризъм

210 круизни кораба с 886 039 пътници са посетили Сиатъл през 2008 г.

The Seattle Great колелото, едно от най-големите виенски колела в САЩ, открит през юни 2012 г. като нова, постоянна атракция в непосредствена близост до центъра на Сиатъл. Woodland Park Zoo отвори като частна компания през 1889 г., но е бил продаден на града през 1899 г. The Seattle Аквариума е отворен от 1977 г. The Seattle Underground Tour е изложба на места, които са съществували преди Големия пожар.

Отдих и паркове

С мек, умерено морски климат Сиатъл позволява целогодишно отдих на открито, включително ходене, колоездене, туризъм, ски, сноуборд, каяк, скално катерене, моторни лодки, ветроходство, отборни спортове и плуване.  В града, много хора се разхождат в  Green Lake, през горите и по протежение на плажовете на 535 акра (2.2 km2), в Discovery Park (най-големият парк в града) в Магнолия, покрай бреговете на Мъртъл Edwards парк на Downtown първа линия, по протежение на бреговата ивица на езерото Вашингтон най Seward Park, заедно Алки Beach в West Seattle, или по протежение на Burke-Гилман пътека. Също популярни са походи и ски в близките каскади или Олимпийските планини и Каяк във водите на Puget Sound, пролива Хуан де Фука, и пролива Джорджия. През 2005 г. мъжкото списание Fitness именува Seattle - силния град в Съединените щати.

Образование

Сиатъл има най-висок процент възпитаници на колежи и университети от всеки голям град в САЩ. Градът е посочен като най-грамотен от 69-големите градове на страната през 2005 г. и 2006 г., вторият най- грамотен през 2007 г. и отново най-грамотен през 2008 г. в проучвания, проведени от Централна Кънектикът държавен университет.

Сиатъл е дом на Университета на Вашингтон, както и професионално и продължаващо обучение звеното на институцията, Университета на Вашингтон Образователна Outreach.

Сиатъл също има много онлайн медийни сайтове. Двете най-големи са Seattle Times и Seattle Post-Intelligencer.

Заради развитата си здравна система и напредъка си в медициската наука и технологии Сиатъл е"най-доброто място в света, за да получиш инфаркт ". Най-големите медицински центрове са разположени в Сиатъл .