неделя, 6 септември 2020 г.

Велинград - Спа столицата на Балканите

 


Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Намира се на 44 km от Пазарджик. Градът има планински климат. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Велинград е богат на реки, карстови и минерални извори, които са фактор за определянето на града като „Спа столицата на Балканите“.

Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 l/s, като само в кв. Чепино той е 70 l/s. Мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България. Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни спа центрове и хотели. Минералните извори 80 на брой. 


 

Красивата природа, минералните извори и благоприятните за лечението на редица заболявания климатични особености правят Велинград предпочитана от български и чужди туристи дестинация. На територията на града са разположени 3 санаториума, 32 хотела и почивни домове, 140 заведения за обществено хранене и развлечения. Модернизирани са 6 почивни комплекса, които предлагат всички видове балнеоложки услуги. Благоустроени са обществените минерални бани и са изградени 22 открити и закрити минерални басейна.

В курорта Велинград се лекуват белодробни и ставни заболявания, неврологични и гинеĸологични проблеми (вкл. и стерилитет), бъбречни, чернодробни, стомашно-чревни и много други заболявания. Балнеолечението се провежда чрез пиене на минералната вода, инхалации, бани и промивки.

 

Известни са 4 термоминерални находища – Чепино, Лъджене 1, Лъджене 2 и Kаменица. Минералните води са с дълбок произход, кристално чисти, бистри, безцветни, приятни на вкус, топли и горещи. Принадлежат към така наречените „меки“ води. Всички минерални води на Велинград са слабоминерализирани, т. е. съдържат минерални вещества до 1 грам в литър. По своя химичен състав са хипертермални, слабо минерализирани натриево-хидрокарбонатно-сулфатни, флуорни и силициеви. Характеристиките на термалните води във Велинград в количествено и качествено отношение са сравними с тези на Хисаря и Баня в Пловдивска област. В посока от юг към север Чепино – Лъджене – Каменица се увеличава температурата, минерализацията и съдържанието на отделните минерални вещества, а намалява газовата компонента.

Снимки от Велинград





Теснолинейката от Септември до Добринище потегля от гара Велинград

 


Клептуза - Велинград

 

 Езеро Клептуза

Клептуза е защитена местност разположена на десния бряг на Чепинска река, до планинския склон в квартал Чепино, Велинград.

Местността е обявена за защитена и заема площ от 412 хектара. Това е един от символите на Велинград. През 1966 г. районът около карстовия извор Клептуза с площ 412 хектара е обявен за защитена природна местност.

Клептуза е най-големият карстов извор в България. Съ

бира води от обширен район с окарстени мрамори. Има дебит 270-1020 dm³/s, който е силно променлив. Подземната вода излиза на повърхността от три места в разсед, в който лежи коритото на Чепинска река. Водата е бистра и студена с температура от 8,1 °C, сравнително твърда. Тя е годна за пиене и част от нея е каптирана и се използва за водоснабдяване на Велинград. Друга част от водата подхранва двете изкуствени езера, а оттам се отича Чепинска река.

Парк Клептуза

На територията на защитената местност Клептуза освен езерото Клептуза и парка около него се намират и параклис „Св. Илия“ в местността Маркови скали, тракийско култово светилище. Любопитен факт е, че на територията на Клептуза се пресичат 24 паралел и 42 меридиан.

Вела Пеева - вечно младата партизанка

Родена  на 16 март 1922 г. в  Каменица, (Царство България). Починала на 3 май 1944 г. само на 22 г. 



През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, тръгват към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от доста време са в Каменския балкан и не знаят за смяната на лагера.

На 26 март привечер групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората над учителския санаториум, където трябва да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях

 Гробът на Вела Пеева вблизост до мястото на нейната смърт..

младеж – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии пристига жандармерия. Друга рота тръгва от Каменица. Пеева и

Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и заловен, а Пеева успява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния край на Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дена ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.

 

В памет на Вела Пеева  през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.

Николай Гяуров е роден във Велинград

 

Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец – бас,  роден във Велинград  на 13 септември 1929 г. починал на 74 години

Кариерата на Гяуров започва през 1955 г., когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Прави дебюта си в Со

фийската народна опера на 18 март 1956 г. като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона работи в Болшой театър.

На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Ди

митър Узуно

в като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в „Ла Скала“, които го превръщат за дълго в постоянен водещ бас на театъра.