Скитник по света Аляска

Аляска се простира от Беринговия проход, чак до границите на Канада. На сравнително малката си площ, този щат е събрал богата и пъстроцветна история. Приказката започва така: В самото начало по земите на Аляска са бродили динозаври, последвани от стада бизони и мамути. За първи път хора са стъпили там преди около 20 000 години. Те са минали през Беринговия проход в северозападната част на щата и в последствие са се придвижили на юг. Според археолозите, Европейците са достигнали тези земи едва преди около 260 години. В исторически план ресурси като кожа, дървесина, злато, риболов и добив на нефт са в основата на икономическото развитие на щата. Местното население на Аляска, през вековете е съхранила много традиций като лов на китове, дивеч и риболов, древни начини за изработка на плавателни съдове, както и много занаяти и изкуства. Следи за древната култура и история на местното население могат да бъдат открити както в големите центрове Анкорич и Кетчикан, така и в хилядите селца, в които хората все още спазват старите традиции и обичай. В днешни дни населениетона Аляска наброява 626 932 човека, които са представени от различни раси. Голям процент от населението са бели хора, последвани от местно индианско население и малки проценти метиси, азиатци, чернокожи и преселници от Тихоокенаските острови.

Анкорич е най-голямия град в целият щат, за което често пъти е наричан Лос Анкорич. Преди време Анкорич е бил железопътно селище, а сега се е превърнал в най-голямия и известен град на Аляска както и входна врата за много туристи. Анкорич е бил построен през 1914г като селище, в което живеели железопътни работници. По време на Втората Световна Война малкото селце бързо се разраства и въпреки опустошителното земетресение през 1964, жителите на Анкорич бързо го възстановяват и до днешни дни той остава финансова и културна столица на Аляска. Той е разположен в централната южна част на Аляска и заема площ от 1 995 кв.мили и население от 274 хил души. Градът е богат на културни центрове, пъстри магазини и музеи. В него могат да бъдат открити около 48 различни архитектурни стила, донесени от много заселници от други територии, включително и Европа

Разположен между смърчови и брезови гори градът споделя асфалта и големите сгради с естествената и дива природа. Разхождайки се из горите на Анкорич всеки посетител може от близо да види спокойно разхождащи се представители на животинското царство, най-често срещаните животни са кафявата мечка и лосове. Напълно нормално е например да намерите лос в двора си, защото най-известния атракцион на Анкорич е автентичната природа и разнообразният животински свят простираща се от високите планини чак до бреговата ивица на градa. Когато посещавате Анкорич небива да пропускате да си наловите малко сьомга от живописните потоци минаващи през този град! Климатът на Анкорич е далеч по-мек отколкото посетителите му очакват. Пролетта пристига през април и май месец. Летата са приятни и прохладни. Август и септември са месеци с най-много дъждове, а сняг можете да видите чак през октомври. Най-дългия ден в тази част от земното кълбо достига 19.5 часа, а най-краткия едва 5.5 часа.